Съучастници

Според поверията той беше гаранция, че жертвите му никога няма да се събудят. Освен това му помагаше да заличи следите си. Той изсипваше пясък в зиналите им усти, в червените им коремни кухини и в очните им орбити. Гледаше как песъчинките полепват по окървавените им венци и по зъбите им. Труповете бяха безжизнен съд, но той чувстваше как някогашната им сила се влива в него.

Пясъчния човек насочи вниманието си към пътя, подмина тясната уличка от южната страна на карето и спря до бордюра. Усещаше възбуда. Беше в приповдигнато настроение.

Тръпката започна от корема му, плъзна нагоре по гръбнака и стигна до мозъка му. Това се дължеше на спомена. На блажения спомен, който по някакъв начин караше тялото му да преживее отново физическото опиянение от онази нощ.

Нощта, в която бе убил Лилиан Паркър и бе изхвърлил трупа ѝ в тесния пасаж.

Той слезе от вана и пресече. Тази част от „Трайбека“ представляваше коктейл от културни влияния. На ъгъла се намираше фирма, предоставяща съдебни гаранции, до нея — гурме кафене с печени на място зърна, а малко по-нататък — антикварна книжарница, която търгуваше със скъпи първи издания.

През улицата срещу книжарницата се виждаше денонощна обществена пералня, заклещена между магазин „За един долар“ и дамски бутик. Свидетелствата за облагородяването на Манхатън продължаваха и беше забележително да се види една част от града, в която съжителстваха старото и новото.

Входът на жилищната сграда, издигаща се над всички тези търговски заведения, се падаше между бутика и една пекарна.

Той отключи входната врата и влезе във вестибюла.

За да наблюдава Лилиан Паркър предишната година, Пясъчния човек бе наел на месечна база мансарда в отсрещната сграда. Беше твърде малка за апартамент, но вършеше работа на фирми, които не можеха да си позволят офис другаде в Манхатън и не се интересуваха как изглежда работната им среда. Прозорците гледаха към улицата и от седмия етаж предлагаха чудесен изглед към апартамента на Лилиан Паркър.

Няколко дни след убийството той бе пропуснал да плати месечната сума, с което наемният му договор бе анулиран.

Но преди това си бе извадил копия от ключовете на входната врата и на мансардата, за да се улесни, ако му се наложеше да се върне. Нещо, което често му се случваше. Не че го планираше съзнателно, но си оставяше възможности. Тази вечер беше първото му идване в сградата от година насам.

Макар да имаше разработен план, той си бе съставил още пет за непредвидени обстоятелства.