Съучастници

Пясъчния човек се дръпна настрани и видя Дюран по долнище на анцуг, гол до кръста, застанал по средата на мансардата. По ръцете му имаше боя чак до лактите; пръски се виждаха и по корема и широкия му гръден кош. Ако отделяше толкова време за усъвършенстване на живописната си техника, колкото за вдигане на гири, може би щеше да излезе нещо от него.

— Аз съм почитател на изкуството ви — отвърна Пясъчния човек, като излезе иззад статива и пристъпи към Дюран.

Художникът застана нащрек.

— Вратата беше отворена — отговори Пясъчния човек, като направи още една крачка напред.

— Ей, не се приближавай! Трябва да ми кажеш кой си и какво правиш тук.

— Моля ви, господин Дюран, успокойте се. Надявах се да обсъдим една поръчка.

— Не рисувам по поръчка, така че се разкарай от жилището ми.

Той пристъпи към него, леко приведен, дясната му ръка свита в юмрук и готова да удари. Пясъчния човек пресметна, че Дюран е метър и деветдесет, може би и повече. Около сто и десет килограма. На челото си имаше назъбен белег, а носът му беше разбит преди години и зараснал накриво.

Нито едно от тези дребни несъвършенства не фигурираха на автопортрета. Пясъчния човек добави и суета към портрета на художника. Освен това Дюран очевидно беше побойник. Белегът можеше да е последица от няколко неща, но ако се съдеше по ъгъла, най-вероятно беше от счупена бутилка.

Малки, подобни на личинки релефни белези осейваха кокалчетата на ръцете му.

Поглеждайки зад гърба му, Пясъчния човек забеляза две празни бутилки от „Джак Даниълс“ на пода.

Долови мириса на уиски в дъха му.

— Последна възможност да си тръгнеш — каза Дюран и направи още една крачка към Пясъчния човек, който стоеше напълно неподвижен. — Тръгни си сам или ще те изнесат…

Не довърши заканата си. Долната му челюст увисна и очите му се разшириха, докато поглеждаше надолу.

Ръката на Пясъчния човек беше протегната напред и стискаше нож за дране на животни. Острието не се виждаше, само дръжката, която се допираше до мускулестия корем на Дюран.

— Знаете ли какво е дамаска стомана, господин Дюран? — попита той.

Художникът не отговори. Беше спрял да диша. Гледаше корема си, а на лицето му беше изписан див ужас.

— Казват, че била толкова остра, че човек дори не усещал разреза.

Той направи крачка назад и извади ножа от корема на Дюран. От раната бликна черна кръв. Дишането му се възстанови, но не за дълго.

Пясъчния човек застана леко разкрачен, със свити колене, и замахна нагоре с ножа като боксьор, който нанася ъперкът.